21.10.2008 г., залата на читалище „Славянска беседа” в София, рецензенти Марко Ганчев и Йордан Василев, актьор Радко Дишлиев, ~150 гости, начало 18,45 ч, край 22,00 ч.
Красимир Георгиев, думи при откриването на премиерата на книгата „Тунелът”
Дълго се двоумих дали да правя премиера на книгата „Тунелът”. Реших да не правя премиера. Опазих се от подобни щуротии след излизането на предишните ми книги; защо сега? Какво толкова – някакви си стихчета, всеки пише стихчета. Какво толкова – навършил си 60 години, чудо голямо! Но когато преди две-три седмици се отбих в кръчмата на тунела, след като напълнихме чашите, някой от моите мъртви приятели поети ме попита: „Защо пък не?” И добави: „Всеки трябва да има поне една своя премиера независимо от това дали е поет, или каменоделец. Това ще бъде твоята премиера. Ако не я направиш сега, кога? В другия живот ли?”
Не съм суетен, поне така си мисля – сам си се подстригвам, не търся цветови баланси между вратовръзката и костюма, не ме блазнят лъскавите житейски екстри – но този път не можах да се преборя със суетата и премиерата на „Тунелът” е факт.
Извинявам се на тези, които не успях да поканя, но наскоро загубих тефтера си с телефоните и не ми достигна времето да възстановя позициите. Благодаря на всички, които почетоха – мен и поезията ми.
Благодаря на майка ми, че ме е родила;
Благодаря на баща ми, че ме е научил да ходя;
Благодаря на съпругата ми, че ме е изтърпяла;
Благодаря на децата ми, че носят кръвта ми;
Благодаря на брат ми, с когото кръстосваме пътищата към необяснимото;
Благодаря на приятелите ми за спомените – минали и бъдещи. Благодаря на Марко Ганчев, Йордан Василев, Радко Дишлиев, Анго Боянов и Иван Ангелов за съпричастността им към „Тунелът”.