Кой ще спечели бъдещата война?
От лабораторията до бойното поле -
проектират се оръжията за новото хилядолетие
Технологии на апокалипсиса
По време на войната в Персийския залив през 1991 г. за пръв път бяха използвани вакуумните бомби "air-fuel", обявени от някои среди за истински триумф на военната наука. Обяснено простичко, новият тип бомби разпространяват облаци от силно запалим газ близо до терена и след няколко секунди газовата маса се запалва. При падането си върху позициите на иракската армия бомбите предизвикаха страховити поражения: кислородът бе изсмукван, смъртта на останалите без въздух нещастници бе почти мигновена, а малцината оцелели след този вакуумен ад бяха овъглени от обвилата ги огнена топка.
Международната общественост се разтревожи, че жестоката ефикасност на новото оръжие надхвърляла приемливите граници за един военен конфликт. Навремето 
подобна реакция предизвика неутронната бомба, считана през седемдесетте години за символа на модерната война. При неутронната бомба радиоактивното съдържание на детонацията е увеличено за сметка на ограничената експлозивна мощ, което означава, че хората се премахват, но улиците и сградите остават непокътнати.
Стъпили в третото хилядолетие, правителствата започват да си дават сметка, че разрушенията в широк мащаб на хора и на средства трудно могат да се ограничат в определен регион. За да се предпазят собствените войници, които са най-голямата инвестиция, смъртта трябва да бъде нанасяна отдалеч, но също отдалеч ще дойде и ответният удар. Затова се разработва широка гама от т.нар. несмъртоносни оръжия - потискащи психиката химични средства, инхибитори "Античовек", сълзотворни газове, кинетични оръжия с 
пластмасови заряди, пушки, изстрелващи лепила, пяни, мрежи и пр. В рамките на доктрината "Унищожи нежно" се експериментират заслепяващи лазери, акустични автомати, радиочестотни оръжия, ултразвукови и микровълнови оръжия, поразяващи хора, радари и компютри и мн.др.
Много анализатори предвиждат, че войните на бъдещето ще бъдат провеждани не сред пустинни местности, а на улиците. Подобна тенденция е отразена в стратегиите на Пентагона за "Военни операции на градска територия".
През следващите десетилетия войниците ще бъдат обличани с предпазни облекла от специални тъкани с отразителни свойства, правещи невъзможни за откриване телесната топлина и др.п. излъчвания. Проектират се индивидуални шлемове с вградени миниатюрни видеокамери за фиксиране на далечни изображения и за изпращането им чрез сателити до военните командвания. Разработват се устройства, действащи с инфрачервени лъчи, чрез които ще се вижда през нощта и ще се откриват цели в тъмнината.
Според специалисти от Пентагона войникът на ХХІ век ще бъде снабден с остроумни оръжия като системата анти-снайпер например. Става дума за нов тип оръжие, свързано с портативен компютър, което е в състояние да открие изстрелян от скрит снайперист куршум, да го обезвреди, да локализира позицията на врага и незабавно с крайна точност да отговори на стрелбата. Екипировката предвижда и усъвършенствани радиоуправляеми лазерни оръжия. Лазерното оръжие "Стингрей", което вече е монтирано на бронетранспортьори на американската армия, е в състояние да регулира количеството излъчена енергия, като може да заслепи врага или да "разреже" позициите му на две с лазерен лъч с висока концентрация на енергия. Чрез акустичните оръжия също се постигат две степени на поразяване на целта. При по-ниско равнище на звуково излъчване те дестабилизират физически и психически противника, а с увеличаването на мощността предизвикват смъртта му.
Страховити слухове се носят и за качественото развитие на генетичните оръжия. Съвсем не са безпочвени опасенията на специализираната комисия към Международния Червен кръст, че генетиката ще се наложи като най-опасния инструмент за масово унищожение. Вече е постигнат значителен напредък в областта на вирусната генетика. Чрез генетични мутации се създават устойчиви на човешката имунна защита вируси и те могат да поразяват гените по специфичен начин. Да атакуват отделна раса на базата на определени генетични характеристики. Общественото мнение знае малко за тези оръжия. За първи път за тях се заговори в публикацията "Революции във военната област" в специализирано военно издание в САЩ през 1994 г. Изследователи на военни теории, авторите Стивън Метц и Джеймс Кайавит твърдят, че международната конвенция за забрана на 
биологическите оръжия не се спазва и че някои от разработваните в момента биотехнологични оръжия биха могли да преобърнат моралните ценности на човечеството. Защото тези оръжия са в състояние да поразяват насочено и избирателно само африканци или само евреи, само корейци и т.н.
Роботиката също ще играе важна роля в бъдещите войни. Люис Франклин, висш служител във фирма за поръчки, свързани с американската отбрана, предвижда, че до 15-20 години на пазара ще се появят т.нар. войници-роботи. Според експертите железните воини ще бъдат проектирани съгласно изискванията на клиента и ще могат да оперират в екстремни условия при най-трудните бойни полета. Войниците-роботи ще бъдат умели, точни, добре въоръжени и конструирани с трайни материали. Тяхно преимущество ще бъде относително ниската им производствена цена в сравнение с конвенционалните оръжия.
Съвсем скоро в небето ще започнат да летят миниатюрни разузнавателни самолетчета, не по-големи от кутия за обувки. Екипирани с широк асортимент сензори и комплект "интелигентни" мини, бойните нановерсии ще могат да хвърлят миниатюрни заряди, които ще се позиционират сред терена в очакване на противникова жива сила и техника. С последните завоевания на нанотехнологиите стана възможно 
конструирането на електронен двигател с дължина само 1 мм, което развихри река от идеи в търсенето на нови военни приложения. Така бяха реализирани мравките-роботи.
Идеята, която стои зад мравките-роботи, е родена след внимателно изследване на истинските мравки в естествената им среда. Учените се убедиха в невероятната способност на мравките да се организират в ефикасни колонии и да транспортират маси с тегло 60 пъти по-голямо от теглото на телата им. Тези наблюдения бяха обобщени в микроелектромеханичната система мравка-робот. Моделирани по образ и подобие на истинските насекоми, миниатюрните машини имат по шест силиконови лапи и са специализирани да решават специфични задачи. Едни изгризват електрически кабели, други освобождават малки дози киселина и разрушават електрическите вериги, трети са програмирани за транспортирането на инструменти за комуникация, четвърти експлодират при контакт с вражеско превозно средство и пр. Експлозивният заряд на една нанотехнологична мравка не е достатъчен, за да разруши бронирана кола, но отряд от мравки е в състояние да се справи с каквато и да е цел независимо от нейната големина. Тъй като са толкова малки, те са трудни за откриване и обезвреждане, но дори и да бъдат поразени, производствената им цена е толкова ниска, че лесно и бързо се заменят с други.
Традиционните оръжия също се усъвършенстват и приспособяват към изискванията на войната на бъдещето. Да вземем например "Арнолд", т.е. Проект № 48 на американската армия, който е едно голямо роботизирано оръдие. "Арнолд" е снабден с мощен компютър, който на базата на нови технологии за оптически и акустични сензори локализира целта и я поразява с непропускаща точност. Оръдието само открива целите и само решава кога да открие огън и към коя цел. Преминал през полигонни тествания през 1997 г., "Арнолд" ще бъде готов за производство през 2002 г.
Разбира се, и "Арнолд" си има своята ахилесова пета: размерите. Тъй като е достатъчно голям, той лесно може да бъде засечен от сателити и атакуван от аероботи - самонасочващи се контейнери, хвърляни от роботизирани самолети.
В челото на тази серия от нови военни стратегии е и кибервойната или информатичната война, при която главни оръжия на воюващите страни ще бъдат компютърни програми и алгоритмични данни. Умелото манипулиране на закодираната информация през ХХІ век би могло да доведе до обръщането на въоръжените сили на врага срещу собствените му части. Предполага се, че който съумее да спечели информатичната битка, ще спечели и войната.
Ако бъдещата война въобще може да бъде спечелена.
Швейцарски учени успяха да създадат 9 частици антиматерия, просъществували само една 40-милиардна част от секундата. В момента в няколко секретни бази в света се провеждат изследвания за обуздаване на енергията на субатомните частици и използването й като оръжие. Антиматерията се активира, като се приближават две податомни частици с противоположен електромагнитен заряд, които се неутрализират взаимно, освобождавайки ужасяваща разрушителна енергия. В книгата си "Пътят към Армагедон" Питър Люис твърди, че еднокилограмова бомба с антиматерия може да предизвика експлозия с мощност 43 мегатона и разрушителна ефикасност, еквивалентна на експлозията на няколко десетки милиона тона тротил. Резултатът би бил доста по-страшен от разрушенията, предизвикани от уранова ядрена бомба. Специалистите считат, че антиматерията е толкова опасна, че може да се произвежда при условията на относителна сигурност само в Космоса.
Красимир ГЕОРГИЕВ, Евгени АЛЕКСИЕВ
Снимки: Архив на група "Ергосфера"
Жестока е ефикасността на новите оръжия
Робот убиец
Войникът на бъдещето
Голямото дуло
Война сред улиците
Прототипна оптическа система, включваща екран пред дясното око на войника. Дисплеят позволява да се виждат изображения от различни източници, включително от каската и от камерата към автомата. Войникът по всяко време може да "извика" и карта на района с локализацията на приятелските и на вражеските сили
Разработва се широка гама от т.нар. несмъртоносни оръжия - потискащи психиката химични средства, инхибитори "Античовек", сълзотворни газове, кинетични оръжия с пластмасови заряди, пушки, изстрелващи лепила, пяна, мрежи и др.
Ще се справи ли противогазът с биологичните оръжия?
Нановерсии
Робот-мравка