САГА ЗА САМОТНИЦИ
Лирика
Епитафия
Избуяват диви макове
под избухналия дъжд.
На перона чакам влака –
полуюноша, полумъж.
От семафора се спуска
цвят на неизпитан страх.
Предпазливо впивам устни
в полуябълка, полугрях.
Коловозите се гърчат
в тази слънчева мъгла,
разписанието търсят –
полуспомен, полумечта.
Прелетя експресът Щастие
като ултразвуков гръм,
а запазеното място е
полуистина, полусън.
Полудяват диви макове
от лъжливия прашец.
На перона чакам врака –
полустарец, полумъдрец.
Доверчиво храня гълъби
под житейския си дъб
с най-обикновени жълъди –
полущастие, полускръб.
- Красимир ГЕОРГИЕВ
Жена без сянка
Дълбока мъка е в очите ти стаена,
дълбока мъка с цвят на самота.
Сама планета сред сама вселена,
сама светулка сред сама земя.
И пясъчни часовници отново,
отново този дълъг-дълъг дъжд...
Съдбата на едно ребро Христово -
жена без сянката на мъж.
- Красимир ГЕОРГИЕВ
Приказка за малоумния
Няма вече вятърни мелници, приятелю -
изгоряха сред здрача,
и земята под нас стана равна и сита
като измамна птица,
толкоз равна и сита стана земята ни -
чак да ти се доплаче,
че не можеш да видиш сред нея очите на
великан или рицар.
Под стрехите на замъци и на ханове
ще ги търсиш безумно -
ще търсиш очите им,
а чудаци и неудачници ще се смеят
на неуспеха ти:
"Свърши, старче, тази приказка за малоумния
покровител.
Втората пресечка вляво е музеят -
занеси доспехите!"
Омагьосан е светът, и слънцето е омагьосано,
и вятърът,
добри идалго!
О, сеньори, тъй благоразумни и почитани,
избрани -
дълго още ще се чува конски тропот над земята ни
и е жалко,
че не можем да видим сред нея очите на
рицари и великани.
- Красимир ГЕОРГИЕВ