КОГАТО ОТМИНЕ СТУДЪТ
Стихотворения
Върхът на тишината
Разминах сес реалността
заради някакво си
разстояние от думи.
Усетих, че летя,
че съм сама,
но нямах време
никого да взема.
Сега се спирам
на върха
на тишината
и мислите ми
в танц се вихрят...
Отдолу е ледът.
Теодора Янева
Гарван върху рамото
Есенни листазаливат бреговете
и давят очите ми.
Няма място
за морето вече.
То сега без сън
в леглото си се мята –
плаче и тъгува по луната...
Тъмно е. Защото лятото
забравило е да запали фара.
Топлата целувка е далече...
В някаква безкрайна пустош
се скитам
с гарван върху рамото,
вместо с цвете в косите.
Теодора Янева
Въпроси
И как върхътсе спира,
достигайки
до слънцето?
А плаче ли водата,
когато
в дъното се удря?
Теодора Янева
Безсъница
По стъпките ми –восъчни следи,
реки момински от мечти.
Стоя по ъглите на тишината
и плача,
превърнала живота си
в безсъница.
Подпалвам
всички думи на света
и чакам пролетта
нещо незнайно и невероятно
да ми стори.
Теодора Янева
Великден
На БелаЗвън на камбани –
твоят глас, смях и плач.
Видях очите ти
в пламъчето на свещичката,
което беше устремено
право към небето,
където видях ръцете ти –
бели и топли,
сякаш слънце прегърнали.
А душата ти? Къде е сега
душата ти, светице?
Теодора Янева
Песъчинки
В ръцете ти съмкато малък пясъчен часовник.
Времето за нас
изтича много бързо.
Изпразва се миналото.
А бъдещето се изпълва
с примамливи, блестящи
песъчинки очакване.
Теодора Янева
Следи
Нощ с теб –индиго
ще остави дъхът ти,
татуиран по кожата ми,
ще остави парфюмът ти,
вплетен в косите ми.
Гласът ти –
в душата ми.
Ласките ти –
в очите ми.
Сърце в сърцето ми.
Теодора Янева
Жена в оазиса
Слънцето –с притворени клепачи.
Морето
мълчаливо се оглежда в себе си.
Небето,
притаило дъх,
ослушва се за птици.
Седя на пясъка,
броя вместо секунди
миди.
Неподвижна
чакам
като жена в оазиса
мъжът ми
от пустинята да се завърне.
Отново.
Теодора Янева
Очите ми
Очите ми те търсят,трептящи
презрели смокини –
в ръцете ти да паднат.
Очите ми
отмерват
с пулса на сърцето ми.
Теодора Янева
Очакване
Започвам да броясекундите,
в които няма да те виждам.
Като стрелките
на часовника ще дишам
и ще се движа към деня,
когато ще се върнеш.
Часовникът като камбана
ще запее...
Теодора Янева
Тържествен звън на светофари
Нощтапреследва своя път,
както сляпа преследва
с бастуна си тревата.
Протяга
леката си плът,
опипва тишината.
Потъва
някъде отвъд любовната си мъка,
да търси светлина –
дали я чака?
Денят кога ще дойде,
пита тя,
с тържествен звън на светофари.
Зелено е.
Като тревата.
Сляпата може да премине.
Отсреща е градът.
Градът я чака.
Теодора Янева
Картина
Аз съм твоя творба,още недовършена.
Хавайски пейзаж –
мек,
топъл,
завладяващ
и вдъхновяващ,
ухаещ на водорасли,
екзотичен,
романтичен филмов кадър.
Ефирен полъх
от полета на южна птица.
Играта на водата,
раздвижена
от малка рибка...
Аз съм земята,
по която трябва да минеш,
за да стигнеш.
Аз съм капката,
която трябва да изпиеш,
за да утолиш жаждата си.
Аз съм слънцето,
което ще те стопли.
Морето –
меко и приветливо одеяло,
което ще те приюти и пренесе
сред сънищата,
които имаш да сънуваш.
Аз съм гората,
която ще те скрие
като бягаш.
Пълната луна,
която пътя ти ще осветява,
докато изкачваш планината,
където ще останеш,
за да философстваш.
Аз съм тишината,
която ще те обгръща,
докато помъдряваш.
Винаги с теб –
като природата неизбежна.
Аз съм инцидент
с щастлив край...
Аз съм небето
в отсрещната картина,
която вчера нарисува,
а днес вглъбено съзерцаваш.
Креслото, облечено с коприна,
в което сядаш, за да си починеш.
Аз съм кубче от паркета,
по който ходиш,
докато стигнеш до вратата,
за да ми отвориш.
Свещичка в тортата,
за рождения ти ден запалена...
Теодора Янева
Дните без теб
Дните без теб –броеница.
Прехвърлям
кехлибарените топчета
в ръцете си.
Не знам къде си,
ще се върнеш ли?
Мълчанието ти се трупа като злато.
Дали през тези дълги дни
ще помъдрея?
След малко ти ще се отдалечиш
След малкоти ще се отдалечиш
като дъждовен облак,
подхвърлен вихрено
от вятъра внезапен.
И ще отидеш
да валиш
над друга пролетна земя.
А аз отново ще пресъхна.
Дори за сълзи няма да остане.
Ще се напукам
и ще загрубея.
Ще свикна пак да ме изгаря
на бавен огън слънцето.
Теодора Янева
Лесно е да се изгубиш
Тръгваш.Бягаш.
Бягаш на място?
По-добре.
Не се отдалечавай.
Лесно е да се изгубиш.
Теодора Янева
Продължавам да бродя
Оставих зад себе сикилометри любов
и светлинни години болка.
Продължавам да бродя,
да чакам,
да търся
моя слънчев протуберанс
в безкрайното пространство,
моя съвместим,
подходящ,
допълващ,
създаден само за мен
космически микроб.
Неподвластна
на Закона за гравитацията.
Теодора Янева
Зима
Пързалям сесред зимния пейзаж
на градската поезия.
Колите по шосето
са като стройна група мравки,
които пъплят по команда
напред към непонятна цел.
И някакви дървета,
изправени в безупречни редици
от двете ми страни,
като войници
пазят ме
от ненадеен атентат
на пролетна поляна
с минзухари,
от таен заговор
на морски бряг,
заселен с птици.
За да не стопли
слънцето сърцето ми
и да не грейне
в мене римата,
охлажда мозъка ми
зимата.
Теодора Янева
Снегът
Снегъте звук от нож,
потънал в ябълка.
Разорано поле
от безбройни стъпки.
Снегът
е бялото в очите ми.
Не светлина,
не звезден път,
а пяната на дните
е снегът.
Теодора Янева
Пореден еротичен земетръс
Пореденеротичен земетръс.
Пустинна жега,
дъжд проливен.
Вулкан, изригнал и угаснал,
а после лавата застива.
Заспивам
в някой нощен влак,
а в лодка сред морето
ти заспиваш.
Събужда ни поредна
синьо-бяла сутрин
с поредна
еротична стръв.
И неусетно
се превръщам
в статуя на любовта.
А ти в духа й.
Теодора Янева
Бяло
Бяло –до полудяване.
Горещите сълзи
треперят,
а устните се втурват
да целуват
всички премръзнали.
Страх ме е
от първите стъпки!
Теодора Янева
Очите ми – виенски колела
Животъте без думи и без образ.
Безкрайно скитане,
безкрайно плуване.
Губя очите си
едно по едно.
Аз и небето –
две капки вода –
свобода.
Очите ми
са виенски колела,
засилени от безмълвния вятър.
Теодора Янева
Заведи ме там, където
Заведи метам, където
искаш да отидем.
Не те питам
накъде ме водиш.
И харесва ми, харесва ми,
че не зная пътя.
Теодора Янева
Мигове
Докато чакам влака,докато ме гледаш как идвам,
докато ме прегръщаш
и целуваш,
докато те гледам
как спиш,
докато мълчим за миг,
докато говорим
много мигове...
Пиша поезия.
Историята ни.
Теодора Янева
Когато отмине студът
Когато те няма,искам да спя.
За да не разбирам,
че съм останала сама.
Събуди ме,
ако се върнеш.
Когато отмине студът,
събуди ме!
Теодора Янева