Издателство "Фльорир"

Резюме

За автора

Откъси

Съдържание

Четете в Google Books

Търсене в книгата:


Фльорир > Книги > Проза > Любов на живо

ЛЮБОВ НА ЖИВО

Роман, новели, разкази

ЛЮБОВ НА ЖИВО
Детайли Жанр: Белетристика
Издател: Издателство "Фльорир"
Автор: Александър Хараланов
Редактор: Красимир Георгиев
Художник: Димитър Донев
Художествено оформление: Иван Ангелов
Технически редактор: Красин Георгиев
Формат: 108х84/32 (13х20 см.)
Тираж: 400
Печатни коли: 20,25 (324 стр.)
Излязла от печат: 30.10.2008 г.
ISBN: 978-954-410-002-5

Цена Корична цена: 10,00 лв.
Борсова цена: 7,00 лв.

За поръчки Поръчки могат да се направят на e-mail office@fliorir.com . За повече информация виж "Контакти".
Поръчай в bgbook.dir.bg
Купи от

Резюме Когато четете тази книга, може би ще се учудите, че вече сте изживели всичко това. Аз само подредих отделните късове живот. И, струва ми се, успях, защото съм един от вас. Желая ви приятно забавление, повече здрав пречистващ смях и поне мъничко любов. Така започва книгата „Любов на живо” на Александър Хараланов. И продължава: По някаква ирония на съдбата точно днес е последният ми ден като проститутка и първият ми работен ден като учителка по литература в една столична гимназия. Взимам си душ и започвам да се обличам. Вместо бикини – бели памучни пликчета, вместо тъмен – светъл чорапогащник, вместо къса тясна рокля с деколте – пола до коляното с натъпкана в нея блуза, закопчана до шията. Една хубава млада учителка, която отива да спи със своя бъдещ шеф…

За автора Александър Хараланов е автор на книгите „Дневникът на една проститутка”, „Гумената жена” и „Любов на живо”.

Откъси

***
Той става и започва да се облича.
– Кажи де – пита, – каква толкова ти е работата? Да не си някоя проститутка?
– Позна – казвам му, – аз наистина съм такава!
– Сигурно си актриса! – казва. – Проститутка! Кажи ми каква си, наистина искам да знам!
– Проститутка съм! – уверявам го, а той се смее:
– Кажи ми, миличка!
– Казвам ти, че съм проститутка. Днес бях с един пиян руснак в хотел „Родина” и след малко отново излизам…

***
Преваля празничното настроение и ето, че скоро ще бъде вечер. А вечерта означава път към дома. Колко естествено е това за жената – да върви редом със своя любим към дома. Сякаш тя точно за това е родена и цял живот се стреми към онзи олющен стар гардероб с общи дрехи, към прашното балконско мушкато, към неделния аромат на пържен лук, към брачното ложе до тоалетката с позабравени гримове.

***
– Имам жена и две деца. Имам си и любовница.
– Значи не я обичаш? – прошепна речната нимфа, без да помръдне от скута ми.
– Напротив. Не мога без нея. А любовницата е просто така… – каза Филип.
– Какво значи „просто така”?
– Ами човек иначе може да се побърка от скучния си еднообразен живот. Така се разнообразявам, струва ми се, че мога да мисля и да се боря.
– Но ти ги лъжеш и двете!
– Глупости. Така е прието…

***
Куклата се задъхва от страст. Диша учестено, пъшка, издава звуци, каквито жените издават, когато се любят. На гърба й личи табелка с надпис: „Механична съпруга, тип Бети. Да не се използва повече от два пъти в денонощието. Издържа на лек бой, без да се засяга главата. Да се мие с хладка вода. Бети е чудесен партньор за всички!”

***
Влюбен съм безумно в хората, затова решавам да спася света. Издигам се в облаците с огромен тумбест самолет и започвам да крещя към земята: „Хора, обичайте се, вярвайте си, помагайте си!” Те продължително ме гледат с безизразните си очи, после започват да стрелят по мен с прашки, тъй като всички мислят, че съм марсианец. Интересно, почти няма човек, който да не държи в ръцете си прашка…

Съдържание




Фльорир > Книги > Проза > Любов на живо

© Copyright Fliorir 2008. All rights reserved.