ПРЕДИ И СЕГА - РАВНО НА ВСЯКОГА
Публицистика
За книгата. Облекчителната въздишка при завършването на нещо е най-хубавото нещо на самото нещо. Разбира се, след това започват терзанията дали си го завършил на най-подходящото място. Но всеки е длъжен да има в себе си часовник, който да му отброи началото и края на собствените усилия върху една тема. Началото на тази книга предполагаше тя да бъде посветена изцяло на Системата. След като я написах, открих стари бележки и текстове от края на 80-те години, които останаха неизползвани. Честно казано, бях ги забравил, подобно на мимолетни флиртове. Утеших се, че смелостта и моженето ми тогава са стигнали дотолкова. А и с това, че те не са мъртвородени деца и че уважаващият се човек трябва да има запаси в своите тайници. Все ще потрябват за нещо. По-нататък разбрах, че книгата може да "надскочи" системата. Книгата сама се напъваше хем да бъде равна на всякога, хем да е и за преди, и за сега. Подчиних й се след голяма борба, както се вижда от датите на есетата. През цялото време й казвах да не се прави на по-велика от мене. И особено от тези хора, които ме насърчаваха да я правя. Защото без тях нея нямаше да я има, а аз щях да съм си аз, макар и без нея. Накрая ввички постигнахме консенсус, чието име е "Преди и сега - равно на всякога". Рекох си, че оттук нататък работата ще опре до консенсус между автора и читателя, но издателят ми рече: "Я не се извявай! Седни и напиши нещо като послеслов!", все едно, че ми предложи да разправям какво е искал да каже авторът. Де да знам, си помислих, това пък нали е въпрос на консенсус между автора и критиката. Въоръжен с тези мисли, седнах да го пиша. И то се видя - нищо не излезе. Никакъв консенсус между книгата и послеслова. Но за какво ли е нужен той? Пък и в такива случаи винаги ти изплуват плоскотии от типа: "Послесловът се прави от читателя". Брей да му се не види, нали книгата си е моя. Но хайде, стига съм ви залъгвал. Разбира се, че знам какви са били намеренията ми. Но не знам как съм ги осъществил. И ако те се окажат неосъществени, ще попадна в деликатна сигуация. Затова реших да мълча за главното и да се будалкам в послеслова. Хване ли се някой и заради това прочете книгата, нека сам да си реши успял ли съм в намеренията и доколко. Толкова!
- Йордан КАМЕНОВ