Издателство "Фльорир"

Фльорир > Книги > Поезия > Върхът на дъното

ВЪРХЪТ НА ДЪНОТО

Поема

ВЪРХЪТ НА ДЪНОТО
Детайли Жанр: Поема
Автор: Георги Братанов
Издател: издателство "Фльорир"
Редактор: Красимир Георгиев
Художник: Ишхан Нигохосян
Формат: 100х70/32 (12х16,5 см.)
Печатни коли: 3,5 (56 стр.)
Тираж: 1000
Излязла от печат: 25.10.1995 г.
ISBN: 954-8226-45-6

Цена Корична цена: 30,00 лв.
Борсова цена: 1,50 лв.


За поръчки Поръчки могат да се направят на e-mail office@fliorir.com . За повече информация виж "Контакти".

Резюме

Поетът Георги Братанов е сред най-талантливите представители на съвременната българска литература. В творчеството му откриваме уникални за поезията ни идеи, теми и изразни средства, привличащи ценителите на изящната словесност с яркостта и силата на художествените си внушения. Братанов притежава способността да прониква в пластовете на социалното битие и да извлича оттам посоката на общественото развитие. Поетичните му книги са посветени на предопределението на човека да превърне своята дива планета в звезда, на търсенето на отговор на сложните въпроси, пред които е изправено човечеството, на тревогата срещу смразяващата урбанизация, срещу екологичния колапс, срещу самотата на човека и страха от бъдещето. В поетиката на Братанов се сблъскват импровизацията, брилянтната метафоричност, динамиката, интимната близост. Впечатляващи са нейната модерна асоциативност и нейната художествена простота. В книгата "Върхът на дъното" читателят изпитва чувството, че гледа документален филм. В забавен каданс се редуват кадър след кадър, масовки, ракурси, сърреалистични ескизи, репортерски разказ, публицистична обемност, лирика, ирония, философски прозрения. “Върхът на дъното” е първата книга-поема в нашата литература, рисуваща вълнуващата картина на живота от последното десетилетие на разпънатия върху двата хикса век.


Върхът на дъното

Този град,
този утринен,
обеден,
вечерен,
нощен
и пак утринен град,
е орисан от слънцето
да търпи на главата си
четири земни сезона.
Той е дъно
и връх.
Той е центъра на Вселената,
сълзата в очите
на сантименталната ми любов.
Снимачна прощадка е той
за филм на абсурда,
сърце,
от мястото на което излъчвам
своите хроники
за лица.
И събития,
които познавам
и описах во веки веков.
Всичко е истина
и лъжа.
Зависи от гледната точка
на времето.
А времето е живот,
животът - пари
и къщи.

Къщите се гледат накриво.
Прозорците изтичат от гняв.
Остри камъни
като слънчеви зайчета скачат
от етаж
на етаж
и със зъби на плъхове хапят
ушите,
лапите
и опашките
на другите слънчеви зайчета.

Червените автобуси
от ерата на държавната собственост
пият кафе на последната спирка.
Не бързат.
- Времето е наше! - мърморят
с включени на празен ход двигатели.
Народът предпочита сега
да тъпче със своята маса
търбуха на частния бизнес.
А той не е вчерашен,
предлага най-новите екшъни
и прибира с усмивка парите
на доволните пътници.

Котките се припичат на сенчица
в градския парк - проскубан петел
със зелени пера
от няколко голи тополи.
Котките пушат цигари
и оплакват съдбата си -
какви котараци навремето имаше,
до дупка ни гонеха,
а сега - люлки,
пързалки,
розови гащички,
розови серии,
уви, по телевизора само.

Полицаят на кръстовището
е невидим.
Всички минават през него.
Той се усмихва щастлив,
не пречи на никого
по пътя му към оазиса
със зелените гущери.

Заключиха театъра -
нямал средства пак
за осветление.
Нима? - учудват се светулките
с големи
като стихосбирката на млад поет
фенерчета.
"Художествени средства има,
но те не топлят залата..." -
наум си каза дървоядът,
удобно разположен в трона,
върху който сядаха
държавните глави
на толкова угаснали империи.

Негово Величество
Фонтан Четвърти
също се е разположил хубаво
сред градския площад
и - пляс, пляс по задника
на всички булки и момичета
от слънчевия му харем.
- Ефенди, я по-кротката,
че както си лежим сред дъвките
и сред близалките,
ще спретнем някое въстание,
бум, бум - и край
на царството
султанството! -
заканват се чифте пищовите
от пъстрата сергия номер пет,
собственост на фирмата
"Алъш вериш от Босфора".
- Кьор фишеци! -
смее се Султан Фонтан Четвърти. -
Вдигат шум,
позната песничка
за някой си със златен трон...
И - пляс, пляс по циците
на белоногите жени...

Фльорир > Книги > Поезия > Върхът на дъното

© Copyright Fliorir 2006. All rights reserved.