РОСНИ КАПКИ
Стихотворения
Есен
Слънцето не се усмихва.Пада утринна мъгла.
Самотни брези утихват
и заронват сълза по сълза.
Цветята непрестанно вехнат,
лица опрели сред пръстта,
красотата им изчезва бързо,
зора не гали техните чела.
Лястовиците кичат жици
и свиват се в голям кръг,
те сякаш нижат броеници
за дългия чакан южен път.
Няма пеперуди да се нареждат
в танц с вихъра над поля,
и през крила да прецеждат
бляскави капки роса.
Природата сега е тъжна,
навярно нещо я боли,
навярно нещо кара я да плаче
за миналите летни дни.
Кръговрат
Нощта пак сне черно покривало –траур над земята за разлъка.
Дали от радост, или от мъка
в звезди окичен сводът засиява.
Денят, жертва на вечен кръговрат,
бърза да изчезне с тихи стъпки
и граби без пощада от моя сезон млад
сухи листа и неразцъфнали пъпки.
Дори всички радости да вземе ето:
зърн€ от труд и плод, набран сега,
не ще отнеме от дървото мечти това, което
цъфти и зове към Висини и Красота!
Каквото и да струва, не ще се предам
в двубой с живот и време изход да намеря,
и последна вяра да изгубя, пак не ще дам
духа мой в замяна на материя.
Може би напразно се боря?
Може би остава ми за борба желание?
Да следвам закона на моята воля,
да срещам своето утре с послание!
Зов
Накъде се рееш, лястовице игрива?Накъде лудият вятър в бяг те носи?
Не видя ли зорница лъчи да разлива
и по моя път кани се да роси.
Не знам от извор ли пила си вода,
от обич или от скръб пила си сълза
не разбра ли слънце да иде към мен
или облак ще надвие ясен ден.
Как искам да се скитам с теб така,
утрото да приветствам над земята
и на моите вечно молещи крила
слънчев приют да бъдат небесата.
Поспри за миг – едно признание
таѕ в закрила ден и час,
в мен живее мечта – желание,
попей за нея с меден глас!
Времето мъдро
Времето мъдро капки мигове лееи в потоци часове бързей събира,
с устрем към реки от дни да прелее
в море на години прилив разбива.
С течение бурно към вечността
падат век след век на талазни вълни.
И губи човечеството посока и следа
с кораба си – разбити надежди и мечти.
Сега с вълн€ – възход, а утре с буря – крах,
времето твори един и руши друг свет,
а човешкият род – в стремеж частици прах
да опази от постигната победа за напред,
непримирим се бори с най-големия си враг
брод да проправи към спасителен бряг
и всичко, което потъва с въртопа вълни,
в звуци, форми и слова да претвори...
Фльорир > Книги > Поезия > Росни капки