ТАБЛЕТКА ШЕПОТИН
Поетични текстове
Тишината ме стапя.
Заспиваш отново.
Тайно към теб обръщам глава.
Осезаем отблясък отключва ме нова.
Тихо до теб събуждам деня.
Тайна
Страх ме е да те докосна.Сякаш си от сън.
В моя свят е тъжно.
Мълчаливо или тихо
съм безсънна.
Страх ме е да те събудя.
Сякаш ще боли.
Твоят свят ми липсва.
Задушавам се от думи
и притихвам.
Страх ме е да те открия.
Сякаш от стъкло.
В таен цвят оттенък.
През стъклото те докосвам
защитена.
Рисунка
Докосването е студеноот дъжда върху ръцете ни.
Раненото е притаено
зад пороя по лицето ми.
Усмихвам се.
Усмихваш се и ти.
Говорим си.
Останалото в нас мълчи.
Опитвам да те нарисувам
със дъжда върху косите ти.
Разливам те, като сънувам
през пороя на боите ми.
Усмихвам се.
Усмихваш се и ти.
Говорим си.
Останалото в нас мълчи.
В проблясванията умирам
под дъжда и светофарите.
Откривам те и си отивам
при пороя в булевардите.
Усмихвам се.
Усмихваш се и ти.
Говорим си.
Останалото в нас мълчи.
Никой
Вървя срещу теб. Ето ме.Току-що мина край мен.
Видя ли? Обръщаш се. Не.
Хората гледат през мен.
Виждаш ли как съм невидима?
Плача, защото кървя.
Чу ли? Обръщаш се. Не.
Аз винаги нямо крещя.
Много специален човек.
Искам да съм. Да съм.
Не съм. Аз съм. Аз съм... никой.
Много специален човек.
Искам да съм. Да съм.
За теб. За тях. За всички.
Много специален човек.
За теб. За тях. За всички.
Да съм. Не съм. Аз съм... никой.
- Вихра Милчева
Фльорир > Книги > Поезия > Таблетка шепотин