Издателство "Фльорир"

(Иван Ангелов, „Притча за пшениченото зърно”, Изд. „Фльорир”, София, 2011 г.)
Фльорир > Книги > Публицистика > Притча за пшениченото зърно > Представяне

Представяне на „Притча за пшениченото зърно”

Представяне на книгата „Притча за пшениченото зърно”
в предаването на програма „Христо Ботев” на БНР
„Клубът на журналистите”, 25 юни 2011 г., 13,15-13,28 ч.

Ирен Филева: Не случайно в началото на предаването цитирах термина на Лилиан Хелман „преосмислянето”. В момента в ръцете си държа книгата „Притча за пшениченото зърно” – есета, очерци, пътеписи от колегата ни Иван Ангелов. Добър ден!

Иван Ангелов: Добър ден!

Ирен Филева: Всъщност по-интересното е, че това е нещо старо и всъщност – нещо ново, като давате избор на читателя с кое да започне: със старото или с новото... Защо? Предизвиквате го или... нещо друго имате пред вид?

Иван Ангелов: Не. Аз съм използвал един канон във вестникарството, в журналистиката: новото – преди старото. Всичките ми т.нар. послеписи стоят като оформление в книгата преди оригиналните ми публикации. Просто давам възможност на читателя да си избере, като аз, разбира се, давам предимство, давам по-висока оценка на т.нар. послеписи – в чисто журналистически план: и като качество, и като изказ. Старите ми публикации, така или иначе, си носят някакъв знак на времето...

Ирен Филева: Оценка на времето?

Иван Ангелов: Оценка на времето, точно не... Но някога ние пишехме много по-литературно, отколкото се пише в сегашния печат, в сегашните медии (пише и говори). И смятам литературния ни подход някога за един голям минус...

Ирен Филева: Минус заради това, че го няма днес?

Иван Ангелов: О, не, не! Минус като една възможност за въздействие върху читателя. Колкото и да ругаем сегашния медиен език, в голяма степен той е по-приемлив от някогашния...

Ирен Филева: По-разбираем е...

Иван Ангелов: Понякога е по-неразбираем, заради неграмотността на участниците в медийната политика...

Ирен Филева: Това е една друга страна на медала, която не си заслужава да коментираме... Нека да Ви попитам: интервюто ли според Вас е всевластен журналистически жанр днес?

Иван Ангелов: Смятам се за вестникар – по призвание, макар и дълги години да съм работил в Българското национално радио. Сама знаете, че в радиото един от най-използваните жанрове е интервюто с неговите поджанрове... Тук би трябвало да Ви впечатли нещо, което съвременното медиазнание не използва – очерци. Този жанр продължава да съществува, но вие – в „Христо Ботев” специално, наричате това „фичър”...

Ирен Филева: И експертите така го наричат...

Иван Ангелов: Да, и експертите... Но аз съм използвал русизма, защото някога съм писал очерци...

Ирен Филева: Ако трябва да напишете очерк за случилото се тази седмица с Паметника на Съветската армия, то той какъв ще бъде?

Иван Ангелов: Как да Ви кажа, аз чух част от коментарите в предаването... Не знам дали точно очерк бих написал... Не бих „очеркувал” събитието, не бих направил „портретен фичър”... Това събитие по-скоро е обект на друг журналистически жанр – не специално на очерк. Макар че се описват и събития, правят се портретни фичъри и на събития... Много сложен подход бих избрал. От една страна, това ми се понрави, но не ми се понрави, че това е форма на гавра с памет на хора, които са дали или са били готови да пожертват живота си. И то за една кауза, наречена не комунизъм, и колкото и да ги сравняваме – в една борба срещу фашизма, в която участват и много други страни освен Съветския съюз...

Ирен Филева: Повече добрина ли донесе тази акция – в смисъл, накара ни да говорим истински, или вреда?

Иван Ангелов: Е, никога не съм обичал крайните оценки. Винаги, както казвам в книгата, от която Вие ме отдалечавате, съм предпочитал полутоновете на думите. А същото се отнася и до полутоновете на мисленето, на виждането ни... Нищо не може да бъде еднозначно, пък и двузначно...

Ирен Филева: Какво ще излезе от това пшеничено зърно, което е покълнало вече? Променят ли се по-късно нещата с послеписите?

Иван Ангелов: Разбира се, че се променят... „Притча за пшениченото зърно” е по-скоро едно заглавие на сантимент. Това не е истинското заглавие на тази книга...

Ирен Филева: Но това пише на корицата...

Иван Ангелов: Разбира се. Но сега вече си мисля, че идиличното заглавие на книгата е като една торба с бълхи, която носи бълхите на обедняването: социално, културно, литературно...

Ирен Филева: Журналистът си е журналист – винаги има заек в ръкава си! За изненада... Но пшениченото зърно и бълхите са малко далече, нали?

Иван Ангелов: „Притча за пшениченото зърно” е заглавието на един портретен фичър, казано на съвременен медиен език, и аз си го харесвах. И когато в един период смятах, че трябва да издам само старите си публикации – това беше подходящото заглавие. И понеже графичното оформление – и на корицата, и на книжното тяло, са мои, сантиментът към направената корица си остана...

Ирен Филева: Кой Ви е любимият очерк тук? Има ли някой, който искате да промените?

Иван Ангелов: Точно затова исках да говоря. Вие не ме познавате, или малко ме познавате... Аз с невероятна ярост бих могъл да говоря и срещу книгата си (независимо че съм я подготвял две години), и срещу себе си – както съм го направил в книгата. Разбира се, най-ценни са ми послеписите, които правят книгата ми чисто журналистическа: това са послеписите за вестникарските заглавия, това е послеписът ми за битието на българската журналистика. Това са нещата, които ми харесват. Но тъй като съм положил много труд, невероятно много труд, аз съм като майка, която си харесва децата, макар и критично... Но сега бих я написал отново...

Ирен Филева: По същия начин?

Иван Ангелов: Не по същия начин. За да я напиша отново, не бих я написал по същия начин...

Ирен Филева: Кой искате да прочете тази книга?

Иван Ангелов: Тази книга е написана за тези, които няма да я прочетат.

Ирен Филева: Това е предизвикателство!

Иван Ангелов: Точно тези, които са ме познавали по един негативен начин, точно те няма да посегнат към книгата. Иначе искам книгата ми да прочетат най-напред моите колеги и да попадне на интелигентни читатели. Аз не смятам, че журналистът трябва да бъде пунктуално ясен във всичко. Журналистиката не е само месомелачка на факти!

Ирен Филева: Винаги трябва да има място за размисъл! Един добър финал! Благодаря за гостуването на Иван Ангелов...

Фльорир > Книги > Публицистика > Притча за пшениченото зърно > Представяне

© Copyright Fliorir 2008. All rights reserved.