Издателство "Фльорир"

Слово на Марко Ганчев

Примиера на книгата

Четете онлайн:


Фльорир > Книги > Поезия > Лабиринтът, том втори

ЛАБИРИНТЪТ, ТОМ ВТОРИ

Поеми, стихотворения, фрагменти, стихограми

ЛАБИРИНТЪТ, ТОМ ВТОРИ
Детайли Жанр:Поезия
Автор: Георги Спасов
Издател: Издателство "Фльорир"
Редактори: Красимир Георгиев, Чайка Христова
Съставители:Чайка Христова, Красимир Георгиев, Величка Спасова
Художници: Иван Нинов, Петко Минчев
Организационен съвет по издаването на книгата:Чайка Христова, Красимир Георгиев, Величка Спасова, Лили Тодорова, Елка Димитрова, Желю Желев, Венета Тенева, Георги Георгиев-Геш, Ивайло Трифонов, Румен Данов, Юлиана Димитрова
Формат: 70х84/16 (14,5х20,5 см.)
Печатни коли: 42,5 (680 стр.)
Тираж: 400
Излязла от печат: 23.10.2007 г.
ISBN: 978-954-8226-93-6

Цена Корична цена: 15,00 лв.
Борсова цена: 10,50 лв.

За поръчки Поръчки могат да се направят на e-mail office@fliorir.com . За повече информация виж "Контакти".
Поръчай в store.bg

Резюме Книгата, издадена със съдействието на Министерството на културата и на „Овергаз”, включва 421 поеми, стихотворения, фрагменти и стихограми на Георги Спасов от книгите му „Вест”, „Добрият човек”, „Свободен пейзаж”, „Вечен живот” и „Памет”, от неиздадени книги на поета, публикации в печата и непубликувани творби. Обем 680 страници, твърда корица с обложка, цена 15,00 лв

За автора Георги Атанасов Спасов е роден на 18.04.1943 г. в с. Синитево, Пазарджишко. Завършил е българска филология във великотърновския университет „Кирил и Методий”. През 1967 г. сключва граждански брак с Величка Костова, с която имат двама сина – Атанас и Иво. Работил е като директор на училище „Васил Априлов” в Синитево, като директор на Окръжния пионерски дом в Пазарджик, като журналист във в. „Септемврийско знаме” в Пазарджик, като главен редактор на в. Чапаевски зов” в Белово. През 1988 г. се включва в дейността на неформалните организации. Той е един от основателите и говорител на СДС, участник е в Кръглата маса през 1990 г. В Седмото велико народно събрание през 1990-1991 г. е народен представител от Великотърновски избирателен район, директор е на в. „Демокрация”. От 1993 г. до 1997 г. е съветник на президента Желю Желев. Умира на 14.05.2001 г. в София.
    Георги Спасов е автор на книгите:
  • „Вест” (поезия, изд. „Народна младеж”, 1979 г.),
  • „Добрият човек” (поезия, изд. „Хр.Г.Данов”, 1981 г.),
  • „Свободен пейзаж" (поезия, изд. „Мисъл-90”, 1991 г.)
  • „СъществуваНЕ" (афоризми, изд. „Фльорир”, 1993 г.)
  • „Вечен живот" (поезия, изд. „Лице”, 1996 г.)
  • „Село на баир" (роман, изд. „Слово”, 2002 г.)
  • „Памет" (поезия, изд. „Лице”, 2003 г.)
  • „Лабиринтът, том първи” (белетристика, изд. „Фльорир”, 2007 г. )
  • „Лабиринтът, том втори” (поезия, изд. „Фльорир”, 2007 г. )
Носител е на литературните награди "Южна пролет", "Братя Кирил и Методий", "Цветан Зангов", "Пейо Яворов" и "Ецио Джузиано". Творбите на Георги Спасов са превеждани на руски, френски и италиански език.

Рецензия ЗА ГЕОРГИ СПАСОВ И ЗА МОДЕЛИТЕ

Слово на Марко Ганчев при премиерата на книгата „Лабиринтът” – том втори, на Георги Спасов, издателство „Фльорир”

Наскоро се случи телевизиите ни да излъчат почти едно след друго възпоменателни предавания за Станислав Стратиев, Невена Коканова, Йордан Радичков, Катя Паскалева, Радой Ралин, че и други май имаше. Човек гледа като треснат и си вика: „Охо, ама то имало нация!”
Защо не можехме да възкликнем така доскоро, докато бяха между нас? Защото ги надвикваха гласовитите въздухари, обществените провокатори, клюката, клеветата, простотията, агресивната бездарност, цялата политическа и медийна повседневна врява и какво ли още не.

Целия материал


Георги Спасов

Посвещение

Ти бе жената,
за която нощем пишех стихове,
и без да те познавам,
те обичах.

Зората те убиваше със първия си лъч,
но като античен бог
през следващата нощ те възкресявах
и още по-красива те извайвах.

Добре си спомням:
събличането в мрака беше
като раждането на Венера.

О как сияеше вълшебното ти тяло,
обгърнато от ореола на страстта ми,
и колко светла и просторна беше ти!

Изправях се на пръсти - да те стигна,
да стигна висотата на небето ти,
но ти отлиташе все по-високо
и аз отново те творях.

Творях те като Бог,
изтръгнал себе си от ноктите на нищото,
който за доказателство, че съществува,
се облича в слово.
Затуй написах стихове,
в които любовта поставих за начало.
И много ненаписани останаха,
защото бях зает
с плетенето на венци за твоето пристигане.

О колко дивна и величествена беше ти,
когато слизаше и тръгваше през пламналата ми душа.
Пристъпваше към мене като жрица,
намерила посоката към Бога,
която без да търси път, ни брод,
през огън и вода,
през пропасти и бездни от страдания
го следва.

Тогава те жадувах
и точно по извивките на своите желания те ваех.
Творях те като Бог,
който работи седем дни в неделята, а на осмия
започва отначало,
защото от душата му струи
и непрестанно се разраства и множи безкраят.

Навярно затова си съвършена и навярно затова
си неувяхващата дума в моя стих –
луната-цвете, цветето-звезда –
в букета многоцветен на света,
закичено
върху ревера тайнствен на Вселената...


Отвъд, отвъд

Отвъд, отвъд, където не залязват
и най-далечните копнежи,
и най-несигурните ни надежди и мечти...
Отвежда този път все по-далече и далече –
там, където
над пиедестала на духа стои сърцето
и любовта не се облича с думи,
а е Бог...


Очите ми

Очите ми
са омагьосани от красотата ти
и сякаш са на древен бог
щастливите очи.
С движения, с които
са тичали след хукналия по вълните хекзаметър,
извайват гъвкавия силует на тръпното ти тяло
и ти звъниш
като разлистено под напора на вятъра дърво.

Задъхани, изкачват
заоблените хълмове на твоите гърди
и върху искрящите им върхове
за миг застиват, за да си поемат дъх, а след това
като пенливи ручеи подскачат и се спускат към бедрата,
изливат се в потоци нежност
и като гълъби излитат и се реят
сред светлите прозрачни небеса,
потънали сред заливите на очите ти.

Замаяни от блясъка златист и от сиянието на косата ти,
която пръска
мирис на небе след лятна буря със светкавици и плисък
на развълнувани реки с развени гриви и прелели брегове,
след миг се стрелват нанадолу. С притихнали криле
по водопадите на въздуха се спускат,
над златорогите луни на раменете ти кръжат,
изписват шеметни спирали, после
на челото ти кацат, за да чуя как
като вълни пулсират и се плискат съкровените ти мисли,
които идват от най-дълбокото и развълнувано море на твоята душа.

Ликуват слънчевите аполони на кръвта ми,
искрят
щастливи мигове зад спуснатите ти клепачи...



Навсякъде си

Навсякъде си и отвсякъде ме гледаш,
и ме изправяш на крака - да съм достоен
за себе си,
за своето дълбоко "Аз", което
полага за начални думи
любовта
и
свободата
и ги следва неотклонно.

Тъй неотклонно, сякаш
от тях извира видимият свят
и с тях пребъдва
вечният живот.
- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -
Фльорир > Книги > Поезия > Лабиринтът, том втори

© Copyright Fliorir 2006. All rights reserved.